Първа глава, Рижко

Рижко беше котенце с оранжева козинка, с черно носленце, със зелени очи. Той се беше родил от корема на мама Котана.Тя си имаше пет котенца – Рижко, Бети, Лили, Бу и Бузо.

Котенцата раснаха и пораснаха под грижите на мама Котана. Един ден трябваше да си намерят нов дом. Нашето коте Рижко си намери дом в бърлогата на рошавата мечка, която не беше яла от три години. И вие преценете – опасна ли е тази мечка, или не? Колко време живите същества издържат без храна? Настани се вътре и седна върху кожата й.

Рижко реши да се поразходи и да потърси храна. Видя един досаден плъх. Рижко тръгна безшумно и тихо, за да не разбере досадникът, че е в опасност. Котето се нахвърли върху него, сграбчи го с лапа. Плъхът се опита да офейка, но котето го държеше здраво и след кратка игра, то вече не беше гладно.

Чак тогава котето Рижко разбра, че в света ще има плячки и опасности.

Втора глава, Капанът

След като улови плъха, Рижко чу силно викане:

- Помощ, помощ!

- Какво е това? – попита котето.

Рижко разбра, че това беше птицата Заки. Котето хукна, за да помогне на птицата. Тя беше заловена от злия ловец Сам. А знаете ли какво беше заловил ловецът досега? Цели 16 заека, 5 елена, 8 пиленца! Ама, че работа! Ако залови и него? Но трябва да помогне на Заки!

Котето хукна да тича. Тича, тича, тича…докато стигна до реката. Видя, че няма мост, камъни или лодка. А водата е дълбока, бърза, няма плитчини! Как ще прекоси реката? Какво препятствие! Виковете на птицата все още се чуваха от другата страна на реката. Рижко търсеше решение.

Изведнъж зъл ястреб се спусна върху Рижко. Котето попита ястреба:

- Ястреб, може ли да ме пренесете като прелетите над реката?

Ястребът не го послуша. Взе котенцето, литна в небето и каза:

- Сега ще те дам на моята челяд!

- С-с-с-с-с-с! – изсъска Рижко.

Ястребът се уплаши и изпусна котето. То тупна на зелената трева на другия бряг на реката. Отново хукна към пленената птица Заки. Но щом стигна близо до нея, видя че Заки е здраво завързана в мрежа и ловецът я затваря в своята кола.

Най-добрата птичка! Рижко ридаеше дълго време.

Трета глава, Рижко на полянката

Рижко разбра, че сълзите не му помагат. Трябваше да направи нещо друго. Вървейки, стигна до една чудно красива полянка. Тревата беше най-меката и зелена. Цялата полянка беше обсипана с цветя – син синчец, лилави теменужки, бели маргаритки, розови камбанки, червени макове и зелени трилистни и четирилистни детелини. В края на полянката се виждаха много дървета с преплетени клони.

- Ще остана тук завинаги! – рече Рижко.

- Чурулик-чурулик! – изпя чучулигата.

Котето харесваше песента й. Правеше го щастливо.

Изведнъж ловецът Сам дойде с пушката си и с кучето Джак. Кучето беше много зло и бързо. Нито едно горско животно не можеше да му избяга. Ловеше птици, зайци и лисици. Ще залови котето, а сега?

Четвърта глава, Рижко се измъква и вижда вълшебно колело

Рижко се покатери много високо на едно дърво в края на полянката. Джак не успя да го настигне. Рижко се спускаше по преплетените клони на дърветата и избяга навътре в гората.

- Пфу! – въздъхна с облекчение Рижко.

Повървя, докато стигна до Бети, Лили и Бу. Те се караха за едно колело.

- Това е машинно колело! – скара се Лили.

- Грешиш. Това е обикновено колело! - каза с надменен глас Бети.

- Глупости! Това е вълшебно колело, което сбъдва бързо мечтите! – изсъска Бу.

- За какво се карате? – попита Рижко.

- За това колело – обясниха му те.

- Това е котешкото ни колело – каза Рижко.

- Хайде да играем с него! – извика Бети.

- Хайде!

И започнаха да играят. Колелото беше и вълшебно и сбъдна мечтата им ловецът Сам да не ги намери повече.

Пета глава, Новите приятели

Извикаха и най-малкото им братче Бузо. Котенцата му казаха, че ще видят нови приятели. И наистина! Новите приятели дойдоха със самолет от чужди страни. И пристигнаха тъкмо навреме.

- Здравейте, котета! – поздравиха котетата от България.

- Добър ден, приятели! – отговориха тържествено котетата от чуждите страни.

- Кои сте вие? – попита Бузо.

- Аз съм Джиджи – каза едно красиво бяло коте. – Аз пристигам от Италия.

- Аз съм Рижка – каза една ходеща топка от пухкава козина – и пристигам от Русия.

- Аз съм Принцеска – представи се котето с прическа от фризьорски салон. – И живея в Париж.

- Аз съм Рижко, а това са Бети, Бузо, Лили и Бу. Живеем тук в България. Да отидем в Париж!

Всички се съгласиха и тръгнаха.

Шеста глава, Рижко в Париж

- Изчакайте ме тук – рече Рижко. – Да се сбогувам с мама.

Рижко погледна към родните места, откъсна една лилава теменужка и я предаде на вятъра, за да я занесе на майка му. Той се върна при котетата и всички се затичаха към самолета за Париж. За радост бързо се качиха.

В самолета Рижко прошепна на братчетата и сестричките си: „Това е малък град или просто гора“. Не искаше да се притесняват от големия град.

Изведнъж той видя нещо високо, струваше му се най-високото нещо в света.

- Какво е това? – попита Рижко.

- Това е Айфеловата кула – обясни Принцеска.

Тя показа всички неща от Париж на котетата, но не им каза, че във Франция ядат жаби. Двете с Джиджи си говореха, че в Италия и Франция ядат жаби, а в другите страни много рядко.

- Как така? – попита Джиджи.

- Ами така! – отговори Принцеска.

Нашите котета вървяха по улиците на Париж и срещнаха странни хлябове – дълги и тънки. Принцеска им обясни, че се казват франзели.

Котетата трябваше да си намерят нов дом. В един от крайните квартали на Париж, те намериха чудно хубава колибка. Тя беше с два етажи, прозорци и вратичка. Беше с червен покрив, отвън стените бяха жълти, а отвътре – с дърво. Прозорците бяха розови с червени перденца, а вратата беше кафява.

От този ден нататък Рижко, Бети, Лили, Бу, Бузо, Рижка, Джиджи и Принцеска заживяха заедно и щастливо дълги години в хубавата колибка.

Заключение

А знаете ли какво стана с ловеца Сам и кучето Джак в гората? Още стоят и чакат Рижко. Дори извикаха и своите приятели ловците Тошко, Дебелачко и Гриша. Ама нека чакат! Рижко отдавна е отишъл в Париж.

Край!